Кой може да плати сметките на Европа
Интернет компанията „Гугъл“ трябва да работи повече от век, ако трябва да осигури пари в брой за антикризисните мерки, приети от Европейския съюз. Така „Гугъл“ би успял само с парите в брой от обичайната си дейност да покрие обещаните 750 млрд. евро (953 млрд. долара).
На „Майкрософт“ пък ще му трябва двойно по-малко време, ако спре инвестиционната си дейност. Компанията има приходи в брой от основна дейност от около 19 млрд. долара за миналата година. Малко повече време ще отнеме на инвестиционния фонд на Уорън Бъфет- компанията има 15.85 млрд. долара от основна дейност за миналата година.
Обявяването на спасителния план за Европа предизвика същата критика, каквато и програмата за подпомагане на финансовите компании в САЩ- че парите ще се платят в брой и от джоба на данъкоплатеца. Намесата на Международния валутен фонд (МВФ) в Европа предизвика нови опасения, че САЩ ще плащат сметките на Гърция.
Всъщност дори САЩ биха се затруднили да намерят по около 30 хил. долара в брой за всеки европеец. Ако компаниите от индекса Dow Jones бяха решили да дарят всичките си налични пари (по данни от последните периоди), те биха събрали едва около 250 млрд. долара – дори не и половината от спасителния пакет. С помощта на Berkshire Hathaway, Apple, Goldman Sachs и „Гугъл“ сумата нараства до 335.6 млрд. долара.
Обещаните пари за Европа няма да засипят пазарите наведнъж, а ще са отделени под формата на гаранция от 440 млрд. евро. Страните-членки ще получават част от сумата само ако са застрашени от несъстоятелност по облигациите си. Всъщност специалният фонд ще издаде свои книжа, а с приходите ще изкупува облигации на европейските икономики с проблеми.
В брой обаче ще се предлагат 60 млрд. евро от европейския бюджет.
Заемите на МВФ пък ще се договарят според нуждите на отделните страни, каза директорът на фонда Доминик Строс-Кан.
Източник: Dnewnik.bg