Търговско-промишлена палата Добрич

България не покрива четири от петте критерия за еврозоната и липсва достатъчно сигурност дали бюджетният свръхдефицит ще бъде овладян през 2010 г. Това са част от констатациите за страната в конвергентния доклад на Европейската комисия, който вчера бе представен в Брюксел.
Освен че България не е готова да приеме общата европейска валута, срещу нея, Кипър, Дания и Финландия ЕК започна очаквана дисциплинарна процедура, тъй като бюджетните дефицити на четирите страни надхвърлят изисквания в ЕС таван от 3% от БВП.

През 2009 г. страната ни отчете дефицит от 3.9%, а Кипър – 6.1%. Дания прогнозира 5.4% дефицит за тази година, Финландия – 4.1%.

Същевременно Естония, за която се очакваше да въведе еврото почти едновременно с България и Румъния, получи зелена светлина от Еврокомосията (виж текста долу).

Констатациите в доклада, чрез който ЕК отчита напредъка на страните – кандидатки да въведат еврото са по-критични от очакванията, създадени от изявленията в последните седмици на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Симеон Дянков.

При неформалното обсъждане на конвергентните програми на страните членки на срещата на финансовите министри от ЕС в средата на април Борисов и Дянков обявиха, че Брюксел оценява положително планираните мерки на правителството, както и инициативата му само да включи в бюджетния дефицит за 2009 г. сключените от предишния кабинет и финансово негарантирани договори, заради които фискалната дупка надхвърли 3%.

В обявения вчера документ се казва, че натрупаният от България свръхдефицит е резултат от неблагоприятната икономическа среда, има временен характер и може да бъде овладян до края на годината.

В същото време се повтаря предупреждението на финансовите министри, че „планираната за 2010 г. консолидация (на бюджета, бел.ред.) не е подкрепена напълно от мерките, заложени в конвергентната програма. Тяхното изпълнение зависи от оптимистичен макроикономически сценарий.“ Съветът на министрите посочи още, че изпълнението на програмата е в риск, ако не се намали бюджетния дефицит.

Брюксел отбелязва, че дупката в българския бюджет е продължила да нараства и в началото на 2010 г. заради слаба събираемост на приходите и по-големи от очакваните разходи.

Освен бюджетният дефицит, още три от петте критерия за еврозоната се оказват неизпълними към момента за страната. Инфлацията е проблем – при 1% референтна база, само до март България има 1.7%, а до края на годината цифрата ще нарасне още.

От средата на миналата година страната не покрива и критерия за дългосрочните лихвени проценти. През март 2010 г. те са били средно 6,9%, над допустимата стойност от 6%. Според Брюксел предизвикателство остава и способността на страната да изпълнява стабилно критериите за еврото по време на адължителния двегодишен престой във валутния механизъм ERM2, известен като „чакалнята“ на еврозоната.

Единствената светлина в тунела идва от държавния дълг, където българските 17% са доста под тавана 60% от БВП.

Докладът е критичен и към закона за БНБ, който според Еврокомисията не е съвместим с Договора от Лисабон и правилата на Европейската централна банка. „Законът за конфликт на интереси съдържа текстове, които са несъместими с независимостта на БНБ,“ отчита документът. „Непълноти и несъместимости“ съществуват и във валутната политика, издаването на банкноти и монети, одита и статистиката, както и „институционалната и лична независимост“ в българската централна банка.

Докладът ще бъде изпратен до Съвета на финансовите министри на ЕС (ЕКОФИН) като част от процедурата за свръхдефицит. Съветът ще разгледа заключенията на комисията и ще препоръча на България мерки за намаляване на дефицита.

След това Еврокомисията ще даде на правителството краен срок, в който да реши проблема. Обичайно страните получават за това две години. Препоръките обаче не са задължителни. На теория неизпълнението им може да доведе до санкции като отрязване на достъпа до заеми от Европейската инвестиционна банка, но на практика това не се е случвало досега.

Тази практика обаче може да се промени, предупреди еврокомисарят по икономически и валутни въпроси Оли Рен. „Процедурата за свръхдефицит ще остане в основата на Пакта за стабиност на ЕС – но трябва да наострим още зъбите си,“ посочи Рен при представянето на Доклада за сближаване.

Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви: „Без санкции няма да имаме достатъчно доверие. Това е много важно за самите страни-членки – да имат мотивация, за да спазват правилата в еврозоната“.

Оли Рен каза още, че стриктното прилагане на бюджетните правила от Пакта за стабилност и растеж на ЕС „е най-добрият начин да бъдат уверени финансовите пазари, че намалението на нивата на дефицита и дълговете ще бъде извършено правилно“ и в навременен срок.

„Новината за предложението Естония да влезе в еврозоната е донякъде добра за България“, коментира за „Дневник“ Даниел Грос от Центъра за изследване на европейските политики в Брюксел.

Според него това означава, че еврозоната не е твърде вглъбена в собствените си проблеми, за да допусне една малка страна, която устойчиво изпълнява критериите. Същевременно обаче Бълагрия не отговаря на два от критериите за влизане еврозоната. Така че българското правителство трябва да се концентрира върху това, подчерта той.

Слабото евро по принцип е добро за България заради валутния фонд в страната, тъй като това ще помогне на държавата да подобри конкурентноспособнотта си. Освен това то би могло да й помогне по-бързо за подкрие необходимите критерии за еврозоната, допълни Грос.

Той припомни, че няма формални критерии за присъединяване към ERM 2, но предвид сериозните проблеми в еврозоната една странa трябва да покаже, че не би създала такива, защото вътрешните проблеми са достатъчни.

Източник: Dnevnik.bg