Търговско-промишлена палата Добрич

Въпреки това битката бе спечелена от хранителната индустрия, в резултат на най-скъпата лобистка кампания, провеждана някога в Европейския съюз, възлизаща на 1 милиард евро, според оценки на граждански организации, предаде EUobserver. В резултат на кампанията евродепутатите подкрепиха становището на хранителната индустрия за етикетите на храните и напитките, а не предложенията на медицински асоциации и на сдружения за борба с рака, диабета, наднорменото тегло и пр.

На заседанието си в Страсбург ЕП отхвърли идеята за опростяване на информацията върху етикетите, така че тя да бъде представена като „светофар“ с червен, кехлибарен и зелен цвят, които да предупреждават дали съответният продукт е с високо съдържание на мазнини, захар или сол.

Червеното би трябвало да сигнализира на потребителя, че е препоръчително да консумира съответния продукт само от време на време. Кехлибареното – че продуктът е препоръчително да се консумира по-често, а зеленото – консумирай без колебание. Множество супермаркети вече са въвели тази система.

Определяйки я като „прекалено опростена“, германският християндемократ Ренате Зомер, която представи проекта пред колегите си, заяви: „Аз лично съм доволна, че евродепутатите не подкрепиха системата „светофар“, но също така смятам, че можем да продължим да усъвършенстваме сегашното предложение за по-добра информираност на потребителите“.

Производители на храни, които се опасяват, че новите етикети може да отблъснат клиентите на техните стоки, твърдят, че подобна система несправедливо слага клеймо върху определени храни като сиренето, които често ще бъдат етикетирани в зелено заради съдържанието на калций, но с червено заради голямото количество мазнини.

Вместо системата „светофар“, ЕП подкрепи система на Указания за дневните количества (Guideline Daily Amounts).

Според новите правила на предната страна на продукта трябва да бъдат посочени енергийната му стойност, съдържанието на мазнини, наситени мазнини и карбохидрати, както и специално обозначение за съдържанието на захар, подсладители, сол, също така пояснение за това какъв процент от необходимите дневни нужди за възрастни съставляват 100 милилитра, 100 милиграма или една порция от съответната храна или напитка.

Вотът е огромна победа за конфедерацията на производителите на храни и напитки в ЕС, които, според данни на неправителствената организация Corporate Europe Observatory, са похарчили около 1 млрд. евро, за да не допуснат да се въведе системата „светофар“.

Кампанията бе реализирана и чрез телевизионни реклами, работни обяди с евродепутати, „препоръки за гласуване“, раздавани на членовете на ЕП.

Освен това бяха поръчани проучвания върху начина на етикетиране, проведени от институция, финансирана с пари на хранителната индустрия. Проучванията бяха фокусирани основно върху системата, предложена от индустрията, без да се правят сравнения със „светофарната“ система.

Според данни на Световната здравна организация все повече европейци имат проблем с наднорменото тегло. Броят им се е увеличил три пъти от 1980-те години досега. Процентът обезпокоително нараства, особено сред децата. За борбата с този проблем отиват между 2 до 8 процента от разходите за здравеопазване. Наднорменото тегло е причина и за 10-13 на сто от смъртните случаи, в зависимост от региона.

Широко разпространената, но често объркваща информация за състава на храните, не помогна особено за справяне с проблемите.

Евродепутатите решиха също така да се забрани използването на „светофарната“ система върху етикетите на национално ниво, освен това законодателството не обхваща алкохолните напитки.

Членовете на ЕП, които бяха привърженици на „светофара“ (предимно от фракциите на зелените и на левицата), в крайна сметка подкрепиха алтернативната система, тъй като прецениха, че новите правила все пак са крачка напред в сравнение със сега съществуващите.

Според новите изисквания върху етикетите трябва да бъде указано къде са родени, отгледани и заклани животните, от които са произведени месни храни. Така потребителите ще могат да се ориентират дали да купуват местно производство, за да спомогнат за намаляване на въглеродните емисии, както и на продължителното транспортиране на живи животни.

Месо от животни, които са заклани без да са предварително зашеметени, каквито традиции има в някои райони, също ще бъде обозначено.

Посочването на страна на произход вече е задължително за телешкото, меда, маслините, пресните плодове и зеленчуци. Сега това изискване ще обхваща всички меса, пилешкото, млечните продукти.

Мляко, което е така обработено, че да има по-голяма трайност от 7 дни, вече няма да може да се нарича „прясно“. Ще трябва задължително да се посочва в кои продукти има вкусови подобрители, подсладители, нано-продукти, нано-частици.

Източник: Mediapool