Зловещи нанооръжия?
Скоро, може би много по-скоро, отколкото се очаква, отново и отново ще се потвърди схващането на масачузетския експерт Коста Ципис, според когото военната технология е речен поток, който не само се движи между „бреговете на доктрината“, но и сам формира тези брегове. Една супернова технология, ориентирана към атомното „сглобяване“ на молекулите, ще предизвика кардинални промени във въоръженията и начините за воюване. А това ще срине статуса на страните, чиито геополитически позиции се опират върху ядреното оръжие, тъй като то морално ще остарее. Ще се появят зловещи нанооръжия. Онази страна, която изпревари всички останали в производството им, няма да позволи на никого да модернизира своя военен потенциал, а от това може да се очакват непредсказуеми събития в света. Ако в скоро време не се сключат международни договори, които да ограничат разработките на нанооръжията, не на шега Земята я очаква опасност, по-страшна от ядрената!
Ричард Файнеман, един остроумен физик, участвал в създаването на първата американска атомна бомба, в своя лекция през 1959 г. беше изрекъл пророческите думи: „Там долу има много място“, възприети като фантастика. А предложението му да се даде премия хиляда долара, голяма сума по онова време, на онзи, който помести моторче в куб с дължина на страната 0,4 милиметра, или да смали определен текст 25 хиляди пъти, нарекоха „шега на гения“. След повече от 45 години от знаменитата лекция учените нарекоха Файнеман баща на нанотехнологията, въпреки че тази дума за пръв път е употребил през 1974 г. японецът Норе Танигучи, който под този термин разбирал субмикронните технологии. Терминът „нанотехнология“ става популярен през 80-те години на миналия век, когато излиза знаменитата книга на Ерик Дрекслер „Машини на творението“.
През 1984 г. в швейцарските лаборатории на компанията IBM са изобретени супермощни микроскопи, или така наречените „наноскопи“, които позволявали не само да се наблюдават атомите, но и със специални „нанопинсети“ да се променя тяхното месторазположение в молекулата.
Японският физик Сумио Иидзима през 1991 г. създава първия в света наноматериал – нанотръбички – с диаметър 20 и дължина около 100 нанометра. Наноизделията се състояли от 103-106 атома.
Един нанометър (нм) това е една милиардна част от метъра. За сравнение един човешки косъм е дебел 80 000 нанометри, по-голямата част от атомите на веществото имат размер 0,1-0,2 нанометри.
Популярно казано, нанотехнологията е отрасъл в съвременната наука и техника, който се занимава със създаването на микроскопични устройства със сложни функции, като в ролята на тухлички се използват отделно взети атоми и молекули. Сглобяват се молекули от атоми и се изучават техните качества и приложение.
По време на цялата човешка история оръжието винаги е било „живо“ въплащение на челните технологии. Така е и днес – нанонаправлението във военните разработки се характеризира главно с теоретични открития и безгранична фантазия на учените, военните и политиците. Очакванията са, че истински нанооръжия ще се появят след 25 години, но още отсега се създават опасни прототипи. Силата, която обещава нанотехнологията, може да доведе до началото на нова, по-опасна от преживяната надпревара във въоръжаването. Оръжието и средствата за разузнаване могат да станат миниатюрни, евтини, изключително опасни и широко разпространени.
Надвесен над микроскопа в една секретна лаборатория, вицепремиерът на руското правителство Сергей Иванов възкликна: „Аз видях нанооржието“, съобщи ИТАР-ТАСС в средата на януари 2009 година. А после е пояснил, че „в Русия се работи над използването на нанотехнологията в отбранително-промишления комплекс, в производството на системи въоръжения, военна и специална техника. Резултати вече има и то нелоши. Комплексното използване на нанотехнологията в отбраната е способно кардинално да промени характера на водените бойни действия, характера на съвременната война.“
Какво оръжие е видял под микроскопа Сергей Иванов, да не би това да е боен „наноробот – прашинка“ от състава на „умната прах“, която според ръководителя на Московския енергетичен институт Андрей Алексеенко се разработва в Русия? Не е ясно, защото и без това Сергей Иванов предупреди сътрудниците да „отчитат тайната“, когато говорят по този въпрос.
Безпилотен самолет разпръсква облак от „умна прах“, в която предварително е въведена програма, сама да търси съответните цели. Когато ги намери, тя сама се разделя на няколко части, съответстващи на броя на намерените цели – примерно бронирани или подземни съоръжения. По вътрешна команда „прахта“ полепва по тях, прониквайки в незащитените места, и в един момент синхронно се…взривява! Обемният взрив изгаря системата за управление на техниката и опустошава защитените бомбоскривалища с максимална ефективност, недостъпна за обикновените въоръжения.
Но това е само едно от възможните употреби на „умната прах“.
Само след 7-10 години ще стане възможно да се води разузнаване на местността с помощта на „умни молекули“. Боен летателен апарат разпръсва над местността облак от „умна прах“, състояща се от прашинки, които представляват част от системата за наблюдение и анализ. Сред прашинките има видеокамери с възможност да предават информация, канали за свръзка, възли за обработка на разузнавателни данни. „Облачният“ разузнавателен център се премества в пространството по команда от пункта за управление или самостоятелно по програма. Той притежава висока степен на жизнеустойчивост и защитеност.
За реализиране на тези идеи учени предлагат „умната прах“ да е съставена от микроустройства, които при необходимост управляемо формират рояк. В хода на математическото моделиране на този процес специалисти са успели да обединят 50 устройства в един рояк, нещо като „колективен разум“. В случай че учените успеят да съберат милиарди наноустройства и ги „накарат“ да действат като добре обучените легиони на Юлий Цезар, се получава невиждано супер оръжие. Работи се над проблема за управление на тази орда „електрофицирани“ членестоноги, всяко от които е снабдено с 8 килобайта памет, датчик за температурата, микрофон, видеокамера, химически сензор, средства за свръзка. Такива роботи могат да се използуват и за търсене и обезвреждане на бомби и мини, опасни биологически и химически материали. Колизии могат да възникнат в случай, че някоя машинка загуби връзката с главната група и започне да броди и да действа неуправляемо в пространството.
Говори се и за арсеналите на специалните служби – нанороботи за борба с терористите. Бандити са завзели зданието и държат заложници. Няма нужда да се водят преговори. От безпилотен самолет се пускат едва забележими роботи-прашинки, които автоматично избират програмираните цели, примерно хора с оръжие или радиостанция, или просто облечени в маскировъчни дрехи бандити, и тутакси полепват по тях, прониквайки в незащитените места, и синхронно пускат „жилото си“ – заредено със смъртоносно или нервнопаралитично вещество. Ако терористите не са хванали заложници, срещу тях може да се употребят така наречените бойни облаци, състоящи се от микроскопични роботи-бомби, които в определен момент се взривяват.
Американски учени твърдят, че съществува възможност да се създаде устройство с размера на дребно насекомо, около 200 микрона, способно да намира незащитени хора и да им впръсква отрови. Леталната доза на токсината на бутулизма е 100 нанограма, или около една стотна от обема на цялото устройство. Твърди се, че 50 милиарда единици от подобно оръжие са достатъчни, за да се убие всеки човек на земята. А този убиец може да се пренася в куфарче.
Израелски учени разработват амбициозен проект на боен робот-стършел, който ще открива и унищожава противника на бойното поле. Стършелът ще бъде снабден с видеокамера, чрез която ще се предава картина на пункта за управление на войските и ще носи боен заряд.
Най-интересен нанопроект във Великобритания е MFI (Micromechanical Flying Insect – механично летящо насекомо). Работи се и върху процеса на събиране на подобни микророботи – пчели в ято и обмяна на информация между тях за съвместни действия в различни видове бой.
Предполага се, че редица лаборатории са пред създаване, ако вече не са ги създали, облаци от микроскакалци, които могат да проникват безпрепятствено в…организма на човека и от които няма спасение. Съществува реална опасност подобно оръжие да попадне в ръцете на терористи.
Руски специалисти създават високоякостни материали като „течната броня“, мощни енергоизточници като „аморфния силиций“, невидими и променящи цветовете си нанообекти, наноматериали за униформата на войниците, нови защити от оръжията за масово поразяване и др.
„Течната броня“, която представлява гел от твърди наночастици и течен напълнител, може да се използува за усилване защитата на автомобили, вертолети, катери. При рязък удар (попадане на куршум или парче от граната) частиците мигновено се свързват една с друга, превръщайки гела в твърд компонент и възпрепятстват проникването на чуждо тяло в структурата.
Американска компания е разработила въздушни филтри на основата на нановлакна, които първоначално са били предназначени за астронавтите. Благодарение на ултрамалките пори (около 50 нанометри), филтърът не пропуска отделни вируси и бактерии. Те могат да бъдат използвани за охрана на летища, здания, болници, учреждения и т.н.
Вечни акумулатори, суперяки и свръхеластични дрехи, суперсложни операции без скалпел и лазерен лъч – това вече не е фантастика, а реалност, чието име е нанотехнология.
В Китай около 800 компании се занимават с внедряването на нанотехнологиите и над 100 научноизследователски лаборатории работят в пълна тайна. Най-голям е интересът на китайските учени към микрочиповете, които могат да повишат жизнеустойчивостта на човека при употреба на оръжията за масово поразяване.
Съществува възможност молекулни нанороботи, внедрени в организма на войника, непрекъснато да поддържат целостта на структурите на неговата ДНК и биохимическите процеси, а това значи, че организмът на такъв войник ще бъде устойчив към въздействието на радиацията и химическите атаки на противника. Нещо повече, роботите ще могат да стимулират регенеративните процеси и по определен начин дори да се интегрират в имунната система на човека, усилвайки я.
За съжаление става дума не само за перспективите за спасяване и защита на човешкия живот, но и за неговото унищожаване. Например с подобен успех нанороботът може да разпознава структурата на ДНК на човека и да разрушава определени нейни участъци (гени), фактически предизвиквайки мутация или грешки в биохимичните процеси. За разлика от обикновените средства за химическа атака такива роботи се поддават на програмиране и управление.
Най-страшни изглеждат перспективите, свързани с прераждането на човека и животните, чрез използване на нанотехнологията. Предполага се, че ще се появят управляеми хора и животни, нещо като биороботи, зомби. Руските учени предполагат, че след 10-15 години може да се създаде човек с нови органи на чувствата като допълнение към онези, които той сега притежава. Те ще могат да възприемат например магнитното поле или радиоактивността.
Не напразно учените сериозно разглеждат сценарий, свързан с модификациите на генома на човека, животните и дори насекомите, на основата на нанотехнологиите. Един от тях е сценарият, известен като „битка на огнените мравки“. От подобни перспективи може да ти спре дъхът. Все повече учени схващат опасността от внедряването на нано-биотехнологията за създаване на нови типове живи същества.
В космоса, на мястото на огромните орбитални станции и космически кораби, ще дойдат наноспътниците с маса около 100 грама. В бъдеще може да се извеждат стотици хиляди подобни „миниатюри“. Ще възникне цяла мрежа от наноспътници, способни да извеждат от строя всякакви съвременни апарати. Това е ново поколение въоръжение. И така до безкрая…
Редица американски мозъчни тръстове твърдят, че ако сега не се сключат договори за забрана на подобни наноизобретения, след 50 години картината на света кардинално ще се промени и човекът ще се окаже в друга реалност.
Източник: Duma.bg
