Македония се надява на ЕС
Докладът за напредък, който представи ЕС, потвърди, че страната напредва по пътя към повече демокрация и правова държавност. В близко бъдеще се предвиждат предприсъединителни преговори.
Отблизо страната изглежда малко сънлива и забравена. Само три самолета стоят на летището в столицата Скопие. В най-доброто работно време много млади и стари мъже седят в кафенетата в центъра на града, играят на домино и пият чай. Един от най-добрите хотели в града е бетонен бункер от времето, когато страната беше част от Югославия.
За кратък период от историята Република Македония все пак беше в световните заглавия – когато през 2001 г. избухна кървав конфликт между македонското население (65%) и албанското малцинство (25%). Албанците искаха равнопоставеност с македонците, някои дори искаха Великоалбания.
След сключването на мир в Охрид още същата година, стана по-спокойно в страната, която беше обявила независимост през 1992 г. През 2005 г. тя получи дори статута на страна-кандидатка за ЕС, както Турция и Хърватска. „Надяваме се да започнем скоро преговорите“, казва вицепремиерът Радмила Шекеринска Янковска.
Голяма пречка остава спор, който няма нищо общо с това дали страната е готова и зряла за ЕС. От независимостта й през 1992 г. гръцкото правителство се противопоставя държавата да се казва Македония , тъй като и северната част на Гърция.
Колко решителна е Гърция, стана ясно през 2008 г. С вето тя се погрижи за това Република Македония да не стане член на НАТО. „Аз съм оптимист, че можем да намерим компромисно решение“, казва президентът на Македония Георге Иванов.
Би било мислимо да се добави нещо към името. Да се лиши изцяло от „Македония“ обаче той не иска. „Така бихме били ограбени от нашата идентичност“, пояснява президентът. Още от столетия насам славянските жители на региона са били наричани „македонци“, пояснява той.
Абстрахирайки се от този спор, в самата Македония има дефицити, които все още възпрепятстват бързо приемане в ЕС. Така и до днес все още не е изградено независимо правосъдие. Отново и отново се чува как политици упражняват влияние върху съдебни дела.
Администрацията също работи неефективно. Корупцията е голям проблем. Откакто през месец май президентът Иванов дойде на власт, има все пак има напредък, който радва, каза специалният представител на ЕС в Македония Ерван Фуере.
Освен това конфликтът между македонци и албанци все още не е изгладен. Факт е, че в момента македонската партия ВМРО-ДПМНЕ управлява заедно с албанската ДУИ. Албански депутати обаче се жалват, че най-важните министерски постове днес са в ръцете на македонци.
В администрацията също албанците не били така добре представени, както предвижда Охридското мирно споразумение. Председателят на албанската партия ДУИ и ръководител на албанската национална освободителна армия през 2001 г. Али Ахмети все пак уточнява, че има значителен напредък.
Така например в момента в страната има 2000 албански полицаи, през 2001 г. е имало едва 160. „Ние оставихме войната в музея“, каза Ахмети. Той обаче не изглежда напълно лоялен към Македония. Пред седалището на неговата партия в Тетово се веят знамената на албанците – черен герб с орел на червен фон, на ЕС, на НАТО, на САЩ и на неговата партия. Никъде не се вижда македонското знаме. Запитан за това, Ахмети, отговаря: „Можем да го добавим“.
Значително по-безкомпромисен се показва Мендух Тачи, председател на Демократическата партия на албанците: „Ние се нуждаем от международен протекторат за Македония“, казва той.
Тъкмо заради сложните отношения между македонците и албанците вицепремиерът Янковска пледира за бързото приемане на страната в ЕС. Тя вярва, че благодарение на европейската помощ етническият конфликт ще може да бъде обезвреден дълготрайно. „ ЕС не може въобще да си позволи едно нестабилно съседство“. По принцип Европейският съюз вижда това по същия начин. Но поради лошия си опит с Румъния и България, които при тяхното присъединяване през 2007 г. все още не бяха готови за ЕС, сега ЕС не иска да избързва и с приемането на Македония.
Източник: Европа БГ
