Търговско-промишлена палата Добрич

Европейският съюз ще помага на развиващия се свят да финансира мерките си срещу глобалното затопляне, но разпределението на тази помощ между страните членки ще се уточнява на по-късен етап. Тази договорка беше постигната след тежки преговори между лидерите на съюза на Европейския съвет в петък. Това позволи на ЕС да обяви, че остава начело на глобалните усилия срещу климатичните промени, въпреки че не получи конкретни инструкции за световната климатична конференция в Копехаген през декември.

Европейският съвет не успя да уточни колко средства ще трябва да бъдат отделени от всяка страна членка за постигане на общия ангажимент на ЕС. Тези преговори бяха оставени за работна група, която ще започне работа след срещата в Копенхаген. Решението беше отложено заради разделението между страните членки, някои от които настояваха конкретните сметки да се правят едва когато стане ясно колко пари ще сложат на масата другите големи донори като САЩ и Китай.

Група от девет източноевропейски страни, между които е и България, настояваше да поеме по-малка част от общия европейски принос. Под техен натиск Европейският съвет реши, че финансирането от всяка членка ще се определя по комбиниран принцип от БВП на глава от населението, финансовото състояние на държавата и емисиите, които отделя. Това ще позволи на по-бедните страни да плащат по-малко. Според българския премиер Бойко Борисов така България може да спести 40-50 милиона евро годишно. Решението гарантира, „че няма ние да се явим донори на Индия, Китай, Бразилия и Русия“, каза Борисов.

Деветте източноевропейски страни извоюваха и друго свое искане – в периода 2010-2012 г. да определят на доброволен принцип приноса си към общоевропейската помощ за климатичните мерки на развиващия се свят. Според оценка на Европейската комисия в следващите три години ЕС ще трябва да отделя между 5 и 7 милиарда евро годишно за борбата с глобалното затопляне в по-бедните страни.

Сред малкото точки, единодушно приети от европейските лидери, беше споразумението, че до 2050 г. ЕС ще намали парниковите си емисии с 80-95% от стойността им през 1990 г. Във вторник шведският премиер и председател на ЕС Фредрик Райнфелт и председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу заминават за Вашингтон , където ще разговарят с американския президент Барак Обама за приноса на САЩ към климатичните мерки на развиващия се свят. По данни на Европейската комисия до 2020 г. развитите страни трябва да отделят публично финансиране от 50 милиарда евро на година, за да помогнат на по-бедните страни от Азия, Африка и Южна Америка да се включат в борбата с глобалното затопляне.

Източник: Дневник БГ